If we forgive, what is left?

How do we forgive our Fathers?
Maybe in a dream
Do we forgive our Fathers for leaving us too often or forever
when we were little?

Maybe for scaring us with unexpected rage
or making us nervous
because there never seemed to be any rage there at all.

Do we forgive our Fathers for marrying or not marrying our Mothers?
For Divorcing or not divorcing our Mothers?

And shall we forgive them for their excesses of warmth or coldness?
Shall we forgive them for pushing or leaning
for shutting doors
for speaking through walls
or never speaking
or never being silent?

Do we forgive our Fathers in our age or in theirs
or their deaths
saying it to them or not saying it?

If we forgive our Fathers what is left?

(Dick Lourie)

Безгрешните хора

Ако никога не си бил уволняван или въвличан в служебни интриги, ако никога не си нарушавал закона, може би така и не си научил колко е важно да стоиш далеч от клюкарите и да имаш професионална дисциплина.

Ако никога не си бил на погребение, и не си губил близък завинаги, дори куче, може би така и не си научил колко важен е всеки момент с хората, които те обичат. И колко крехка е връзката им с теб и живота, днес ги има, утре ги няма.

Може би така и не си се научил да се справяш сам, ако винаги си разчитал на връзки и опит на близките ти.

Ако никога не си обиждал приятел, ако никога не си злоупотребявал с доверието на приятел, ако никога не си лъгал. Може би така и не си научил колко тежи предателството, и как дисциплинира повече никога да не го правиш.

Ако никога не си забивал острие в кожата си, ако не знаеш как изглежда локва от собствената ти кръв, може би все още не знаеш колко много болка може да има наистина, the truth is stranger than fiction.

Ако никога не си живял напълно сам сред чужди, вероятно не знаеш достатъчно добре как да цениш близките приятели около теб, когато ги има.

Ако никога не си попадал в грешна професия, грешна сделка, грешна инвестиция, може би още не си се научил истински как да внимаваш.

Ако никога не си бил жалък, слаб, отчаян, объркан, глупав, уплашен. Ако никога не си грешил.

Тогава може би винаги си бил в периферията на собствения си живот. И има толкова много, което можеш да научиш от всички онези, на чиито грешни избори се подиграваш.


(hopefully този човек сам ще се познае. а за останалите, благодаря за вниманието.)

Pregnant on a Toilet Seat

Patient: "I'm a virgin, so is my fiancé."

House: "I believe him."

Patient: "Are there other ways I could get pregnant? Like...sitting on a toilet seat?"

House: "Absolutely.

There would need to be a guy sitting between you and a toilet seat, but yes, absolutely."

Спасение дебне отвсякъде.

Още ли не си.



Сайт http://www.theworldisbig.com/

Филмът върви по кината, Дом на Киното и ЕБКЦ - виж в Програмата тук.

Save Me - Queen

Според нашия закон за спам и реклами по имейл

А не.
Ето това вече искам да го напиша.

Не всеки знае, но имаме закон за спама. Тва по повод, че все по-често получаваме разни умни мейли, които завършват на

"Съгласнo Законa за Електроннатa Търговия ви информираме, че това може да е нeпoискано търговско съобщение. Ако не желаете да получавате информация от "Тъпо рекламираща се фирма", моля отговорете на...."

Чакай малко ся, щом е непоискано, за какво ми го пращаш? Създаваш ли така положително отношение към фирмата си, или ненужно трупаш badwill?

Вероятно сте получавали такива? Ето какво гласи Закон за Електроннатa Търговия:

Непоискани търговски съобщения

Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по
електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното
и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с
постъпването му при получателя.

(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без
предварителното им съгласие.

Е? Хем забранено, ако не съм се съгласила предварително (чрез записване в някакъв техен newsletter например), хем Чл. 6. (1) съществува. Защо, чудя се аз, изобщо я има Чл. 6. (1), при положение, че Чл. 6. (4) по-горе ясно казва, че е забранено, независимо какви disclaimer-и си сложат?

once upon a time in a galaxy far far away

Помолиха ме да не изтривам блога.

Имам толкова много неща за казване, толкова много ъгли, странности из града, случки с хора и без хора. Но не мога и не искам да ги слагам в думи. Нямам потребност да разказвам нищо. Може би съм разочарована от хората, може би начинът ми на живот ми показва един техен ъгъл, под който те самите не могат да се видят, а е отблъскващо.

Как сме могли някога.